"Ние сами си го търсим": Митовете, които заглушават ЛГБТК жертвите на сексуално насилие

Стивън Блум

Ако сте транс или куиър, има по-голяма вероятност да преживеете сексуално насилие или изнасилване, отколкото сисджендърните или хетеро хората. Експерти твърдят, че липсва дискусия по проблема – и някои митове за ЛГБТК насилието са виновни за това.

От години гей баровете ми причиняваха гадене. Може напълно трезвен, радостно да прекрача прага, след което веднага трябва да тичам до тоалетната, със спазматични напъни за повръщане над тоалетната чиния. Моето гадене възникваше от усещането, че в тези пространства, аз нямах контрол над тялото си. Един от първите пъти, когато отидох в гей бар, намиращ се във Вашингтон, един мъж сложи ръцете си долу на панталоните ми и ме опипа без мое съгласие на дансинга. Странно, аз не възприех това като сексуално насилие. Аз преформулирах преживяването като по взаимно съгласие, а по-късно реших, че нещо друго – може би вонята на Acqua di Gio или нервите около потенциалните сексуални партньори – беше това, което ме караше да повръщам всеки път, когато видех шумна група от мъже да танцуват на "Hung Up" на Мадона.

Защо е толкова трудно да се говори за сексуално насилие като гей човек? Много мислех за това в дните, след като кампанията #metoo окуражи хората да изложат някои от най-болезнените си спомени за злоупотреба, след като обвиненията за десетилетия сексуално посегателство от страна на Харви Уайнстийн (Harvey Weinstein) излязоха в „Ню Йорк Таймс”.

Прочети още...

Десет мита за сексуалната ориентация развенчани от науката

д-р Джъстийн Лехмилър

Въпреки целият социален прогрес, постигнат от сексуалните малцинства в последните години, продължават да съществуват множество стереотипи и погрешни схващания за сексуалната ориентация. По-долу аз коригирам десет от най-честите погрешни вярвания и посочвам източниците за по-детайлна научна информация за тяхното развенчаване.

1.) Хомосексуалността е заразна и се предава чрез социални контакти. Изследване не успя да намери подкрепа на идеята, че еднополовото привличане е социално предавано. Например, скорошно мащабно проучване (1) установи, че еднополовото влечение не се разпространява в рамките на групите от подрастващи връстници. Също, друго изследване (2) установи, че вероятността при гей родители да израснат гей деца не е по-голяма, отколкото при хетеросексуални родители.

Прочети още...

Пет научни факта за бисексуалността

д-р Джъстин Лехмилър

Бисексуалността е най-погрешно разбраната сексуална ориентация, за която съществуват множество митове и стереотипи. Поради това, помислих, че ще бъде полезно да се съберат в една статия някои от основните изводи открити до момента от учените за бисексуалността, които са не само информативни, но и говорят за някои от най-големите заблуди за нея.

1) Бисексуалността е реална,  тя не е същото като да си гей или лесбийка. Много хора отричат съществуването  й и  приемат, че всеки който се самоопределя като бисексуален е скрит гей. Въпреки това, резултатите от редица изследвания показват, че бисексуалността включва различен модел на сексуален интерес и възбуда в сравнение с хомосексуалността. Като известна подкрепа на тази идея е проучване, в което участниците разглеждат снимки на мъже и жени, докато изследователите тайно записват колко време са гледали всяка една от тях. Резултатите показват, че бисексуалните лица прекарват приблизително еднакво време в гледане на снимки и на двата пола, докато гей мъжете и лесбийките прекарват далеч по-дълго време в гледане на снимки на желания от тях пол. По същия начин, друго изследване установява, че бисексуалните мъже показват високи нива на генитална и психологическа възбуда в отговор на двата пола, докато гей мъжете показват силна възбуда само в отговор на мъже.

Прочети още...

Топ 10 на митовете за гей мъжете

Мюрей Лип

Пътят за постигане на равенство в обществото се основава до голяма степен на събарянето на култивираните стереотипи и очевидни неистини за живота на тези, които са обект на дискриминация.

Тази публикация се отнася до десетте най-проблемни митове и стереотипи, които играят първа цигулка в дехуманизацията на гей-мъжете. Дори хора, които подкрепят ЛГБТ равенството, понякога попадат под тяхно влияние – какво тогава да кажем за хетеросексуалните, които охотно ги подкрепят и разпространяват, като по този начин се опитват да „рационализират”[i] и да засилят дискриминацията.

Първи стереотип: всички гей-мъже са женствени

Прочети още...

"Маминото синче" или мита за произхода на мъжката хомосексуалност

Митът, че майките са причина за хомосексуалността е културно обусловено вярване, което произхожда от „патриархалните властови отношения” (Crome, 2006) и от разбирането за човешката природа основана на дихотомния модел мъж-жена, мъжествен–женствен и хетеросексуален-хомосексуален. Теориите за произхода на хомосексуалността в края на ХІХ и началото на ХХ век са основани на допускането за полярността на половете, сексуалността и сексуалната ориентация (AGLP). Те разглеждат тези категории като двойки противоположности (мъжествен-женствен; активен-пасивен; хетеросексуален-хомосексуален; доминиращ-зависим), които са противопоставени или взаимно изключващи се, а не като континууми на проявление на човешкото поведение. Или с други думи, не признава, че всеки въплъщава в себе си аспекти от мъжествеността и женствеността.

Много психоаналитици вярват, че майките са причина за хомосексуалността, въпреки че недоказаните им теории нямат научна валидност (Дрешър). Те изграждат своята концепция на база  вярата на обществото, основана на културния стереотип за значението на хомосексуалността - превръщането на мъжа в „не мъж” - породено от прекалената близост с майката. Вярата не се опира на емпирични доказателства, а сама на себе си. Със същия успех можем да вярваме, че кравите летят, стига това да задоволява някаква наша потребност. Вярата създава субективна реалност, която не се влияе от обективната такава. Например, вярата, че кравите могат да летят може много трудно да бъде разколебана, особено, ако тази тяхна способност е необходима на вярващия да закрепи своята власт, значимост и превъзходство. Още по-ясно е казано от френския мислител и писател П. Бурже: „Да вярваш значи да отказваш да разбираш”..

Прочети още...