"Маминото синче" или мита за произхода на мъжката хомосексуалност

Митът, че майките са причина за хомосексуалността е културно обусловено вярване, което произхожда от „патриархалните властови отношения” (Crome, 2006) и от разбирането за човешката природа основана на дихотомния модел мъж-жена, мъжествен–женствен и хетеросексуален-хомосексуален. Теориите за произхода на хомосексуалността в края на ХІХ и началото на ХХ век са основани на допускането за полярността на половете, сексуалността и сексуалната ориентация (AGLP). Те разглеждат тези категории като двойки противоположности (мъжествен-женствен; активен-пасивен; хетеросексуален-хомосексуален; доминиращ-зависим), които са противопоставени или взаимно изключващи се, а не като континууми на проявление на човешкото поведение. Или с други думи, не признава, че всеки въплъщава в себе си аспекти от мъжествеността и женствеността.

Много психоаналитици вярват, че майките са причина за хомосексуалността, въпреки че недоказаните им теории нямат научна валидност (Дрешър). Те изграждат своята концепция на база  вярата на обществото, основана на културния стереотип за значението на хомосексуалността - превръщането на мъжа в „не мъж” - породено от прекалената близост с майката. Вярата не се опира на емпирични доказателства, а сама на себе си. Със същия успех можем да вярваме, че кравите летят, стига това да задоволява някаква наша потребност. Вярата създава субективна реалност, която не се влияе от обективната такава. Например, вярата, че кравите могат да летят може много трудно да бъде разколебана, особено, ако тази тяхна способност е необходима на вярващия да закрепи своята власт, значимост и превъзходство. Още по-ясно е казано от френския мислител и писател П. Бурже: „Да вярваш значи да отказваш да разбираш”..

„Когато майката командва в къщи, а бащата е под чехъл.”

Психоаналитичната интерпретация на тази семейна динамика е: мъжът под чехъл е обезвластеният от жената мъж, страхуващ се от нея; а жената, която „се мъжее”, изповядва нагласа на съперничество и омраза към мъжкото, както и на презрение към своя собствен пол. (Риман, 1961).

През 1962 г. Ървинг Бийбър и екипът му (Bieber et al., 1962, както е посочено в Дрешър) провеждат изследване върху гей мъже, подложени на психоаналитично лечение и твърдят, че са открили „причините” за хомосексуалността чрез анализ на разказите на пациентите:

Мнозинството от родителите в изследването са имали лоши брачни връзки. Почти половината от майките са били доминантни съпруги, които са потискали съпрузите си. Голямото мнозинство от майките са имали силно обвързваща близка връзка със синовете. В повечето случаи е ставало въпрос за любимия син на майката. В около 2/3 от случаите майката открито е предпочитала своя син пред съпруга си и се съюзявала с него срещу баща му. В около половината от случаите пациентът е бил довереник на майка си (Bieber et al., 1962, както е посочено в Дрешър).

Екипът на Бийбър твърдят, че именно подкопаването на бащиния авторитет от страна на майката, е допринасящ фактор за хомосексуалността на техните 106 пациенти. Те открили още, че „най-добрите взаимоотношения между родителите” в семействата на пациентите им, т.е. тези, за които е най-малко вероятно да произведат хомосексуалност, били „баща, който доминира, но не потиска майката” (Bieber et al., 1962, както е посочено в Дрешър).

Последствия:Най-твърдо хората вярват на това, за което най-малко знаят, и никой не се изказва с по-голяма самоувереност от съчинителите на всякакви басни …” е казал М. Монтен (френски философ-хуманист и писател).

Това, което екипът на Бийбър е направил, е било употреба на научна терминология за утвърждаването и подсилването на дълбоко вкоренени културни вярвания за значението на хомосексуалността (Дрешър) и това не е случайно. Мъжката хомосексуалност се възприема като заплаха за социума и патриархалния начин на живот, при който е характерно признаването на водачеството на мъжа и „мъжките” ценности. Гей-мъжете се разглеждат като хора, които не се вписват в този начин на живот, на тях се гледа като на „не мъже”. Нещо повече, с тях свързват негативните качества на „женствеността” (Дэйвис, 1996).

Актуализирайки стереотипа за маминото синче, изследването на Бийбър утвърдило с тежестта на медицинския авторитет културното схващане, че бащата безспорно трябва да бъде глава на семейството. Фуко (Foucault, 1978, както е посочено в Дрешър) твърди, че подобни консервативни заключения обикновено обслужват социални цели, които имат малко общо с медицината, науката или сексуалността.

Фактът, че мъжкото и женското в различните култури биват преживявани по различен начин, би трябвало да ни наведе на мисълта, че тези роли са времево обусловени, а не както ние обикновено смятаме, биологична даденост. Всяко общество създава ролите на мъжа и на жената, от които се нуждае и започва да го прави още от най-ранно отглеждане на децата. (Риман, 1961). А после и ревностно да защитава, превръщайки ги в норма.

Екипът на Бийбър приел получената от разказите на пациентите информация като неоспорими факти за случаите на хомосексуалност. Спенс (Spence, 1982, както е посочено в Дрешър), както и други автори, разглеждат психоаналитичния процес, като по-скоро създаване на разкази, отколкото реконструкция на исторически факти. С други думи, психоаналитик и пациент по-скоро заедно съчиняват разказ, който има някакво значение за всеки от тях, отколкото да откриват обективната житейска история, чрез възстановяване на действителни събития. Под влияние на собствените си теории и лични вярвания, психоаналитиците могат да оказват влияние на формите на тези разкази, задавайки подвеждащи въпроси и насочвайки вниманието си към определени отговори на пациента. От друга страна пациента научава клиничната теория, нагласи и език на терапевта. Заедно „успешната” им анализа води до общ разказ, в който и двамата могат да вярват (Дрешър).

Теорията на Бийбър за произхода на мъжката хомосексуалност не почива на никакви емпирични доказателства. Тя не е подкрепена от други не-психоаналитични източници. Така например, едно доста по-мащабно изследване върху 979 гей мъже и лесбийки, които не са били на психоаналитично лечение, не открива връзка между семейната динамика в детството и бъдещата хомосексуалност в зряла възраст (Bell, Weinberg and Hammersmith, 1981).

Използвайки въпросници с над 500 айтема, Бел, Уайнбърг и Хамърсмит (Bell, Weinberg and Hammersmith, 1981) получават отговори от 979 хомосексуални и 477 хетеросексуални мъже и жени, бели и афро-американци, чиито отговори след това са сравнени чрез статистическа обработка. Избраните хипотези за проверка са били главно фройдистки и социологически теории, свързани със семейната динамика: ефекта (ако има такъв) от близка или друга странна връзка с майката, и/или  от слаб и студен към сина си баща върху момчето; ефекта от влиянието на различните взаимоотношения  между майка-дъщеря и баща-дъщеря върху момичето; ефекта от различните взаимоотношения между баща-майка и др.

Резултатите от тяхното изследване опровергава цялата психоаналитична догма, и това, че вероятно много от пациентите на Бийбър са гледали на себе си като на мамини синчета, не променя този факт.

 

Мадлен Рафаелян

 

Източници:

1. Дэйвис, Д. (1996). Гомофобия и гетеросексизъм. „Розовая психотерапия”: Руководство по работе с сексуаьлными меньшиствами. Под ред. Д. Дэйвиса, Ч. Нила. СПб. Питер. 2001

2. Дрешер, Д. Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие. Превод (CC) 2009: Радослав Стоянов. Взето от  http://stalik.wordpress.com/statii/psihoanaliza-i-homoseksualnost-v-postmodernoto-hilqdoletie/

3. Риман, Ф. (1961). Основни форми на страх. ЛИК. 2002

4. Association of Gay and Lesbian Psychiatrists (AGLP). LGBT-mental health. Взето от http://www.aglp.org/

5. Bell, A., Weinberg, M. & Hammersmith S. (1981), Sexual Preference: Its Development in Men and Women. Bloomington, IN: Indiana University Press. Взето от http://paganpressbooks.com/jpl/TRIPP.PDF

6. Crome, S. (2006) Male survivors of sexual assault and rape. Published by the Australian Institute of Family Studies. Взето от http://www.aifs.gov.au/acssa/pubs/wrap/w2.html