Топ 10 на митовете за гей мъжете

Мюрей Лип

Пътят за постигане на равенство в обществото се основава до голяма степен на събарянето на култивираните стереотипи и очевидни неистини за живота на тези, които са обект на дискриминация.

Тази публикация се отнася до десетте най-проблемни митове и стереотипи, които играят първа цигулка в дехуманизацията на гей-мъжете. Дори хора, които подкрепят ЛГБТ равенството, понякога попадат под тяхно влияние – какво тогава да кажем за хетеросексуалните, които охотно ги подкрепят и разпространяват, като по този начин се опитват да „рационализират”[i] и да засилят дискриминацията.

Първи стереотип: всички гей-мъже са женствени

Идеята, че мъжката хомосексуалност е пряко свързана с женствеността е фундаментално погрешна. Разбира се, че съществуват известен брой гей-мъже, които се опитват да изразят себе си посредством някои „традиционно женски” маркери (поведение, реч или предпочитание в облеклото), но много други гей-мъже не. Фактът, че някои мъже се държат женствено не е проблем и не заслужава обществено порицание. Проблемът е, че този стил на джендърно поведение се приписва на всички гей-мъже. В действителност, те като демографска група проявяват голямо разнообразие в начините на себеизразяване и прояви на мъжественост и женственост.

Една от причините, че митът за всеобхватната „женственост” на гей-мъжете е все още жив е, че много мъжествени хомосексуални мъже „седят в дрешника” и не говорят за своята сексуална ориентация открито, поради което другите не предполагат, че такъв мъж „може да бъде гей”. В тази връзка, най-забележими са именно тези гей-мъже, които частично отговарят на стереотипа за женствеността, но не и тези, които хвърлят предизвикателство към този стереотип.

Втори стереотип: всички гей-мъже са обсебени от модата, интериорен дизайн и обичат Мадона

Очевидно е, че митът за женствеността на гей-мъжете поражда много други стереотипи. Някои от тях са толкова силни, че много хора достигат до заключението за съществуването на някаква „типична гей идентичност”. В действителност, индивидуалните различия сред гей-мъжете са толкова очевидни, колкото различията между хората, принадлежащи към всяка друга група. Да, има гей-мъже, които се интересуват от мода, грижат се за външния вид, прецизно се отнасят към въпросите за интериора и чистотата на апартаментите си и са фенове на Шер, Мадона и Лейди Гага. Но има много други гей-мъже, които не проявяват подобни интереси и показват съвсем различно поведение – както и има много хетеросексуални мъже, които обичат модата, грижата за външния вид и Мадона. Въпреки това, личностните стереотипи за гей-мъжете са особено опасни:  те нанасят голяма вреда на гей общността, тъй като те играят важна роля в процеса на „хомогенизиране” на гей-мъжете и отрича тяхната уникалност като отделни индивиди.

Трети стереотип: гей-мъжете са привлечени от абсолютно всички мъже и те не могат да контролират своите желания

 Като всяка друга група хора, хомосексуалните мъже са привлечени само от определени типажи, които предизвикват у тях интерес или сексуално желание. Твърдението, че всички гей мъже имат някакво универсално сексуално желание, насочено към всеки мъж е просто абсурдно. Доминацията на този мит в определен социален контекст създава особени проблеми за гей мъжете, които искат да участват в дейности, които са традиционно свързани със стереотипа за „хетеросексуалната мъжественост” (например, спорт или армия). Предположението, че всички хетеросексуални мъже трябва да изпитват страх от необходимостта да се намират в една спортна съблекалня или на военно обучение, насърчава скандалния мит за хищническата природа на гей мъжете като същества, които абсолютно не са в състояние да контролират своите желания.

Четвърти стереотип: всички гей-мъже водят безразборен сексуален живот и са обсебени от секса

Много митове са свързани именно с „очевидния промискуитет на гей-мъжете” – като че ли секса с много партньори и неспособността да бъдат моногамни е основната характеристика на мъжката хомосексуалност. В действителност, това не е така. Промискуитетът (безразборните сексуални контакти – бел.прев.) на човека – това явление определено не е свързано с определен вид сексуална ориентация. Както и във всяка друга група хора, сексуалното поведение на гей-мъжете е много променлив и зависи от конкретния човек: някои от тях проявяват прекомерна сексуална активност, други едва ли не са дали обет за целомъдрие. Подобно на всички човешки същества, гей-мъжете изпитват сексуално привличане. Предположението на противниците на равенството, че сексуалното желание на гей-мъжете по своята същност е „по-сексуално” или носи изцяло хедонистичен характер – в сравнение с хетеросексуалното желание е абсолютна нелепост.

Пети стереотип: гей-мъжете практикуват предимно анален секс и имитират мъжки и женски сексуални роли

Основната характеристика на мъжката хомосексуалност е привличането към други мъже, но не се фокусира върху конкретни практики (например, анален секс). Съществуват голямо количество различни практики, посредством които гей-мъжете взаимодействат с други мъже. Аналния секс е само една от тях, но той със сигурност не се практикува от всички без изключения. По същия начин, както и хетеросексуалните хора правят секс по различни начини. Често задаваните въпроси, фокусирани върху опита да са разбере „кой от вас е мъжа и кой жената” е доказателство за широко разпространените и погрешни предположения за това, че всички гей-мъже играят хетеросексуални роли по време на анален секс. Въпреки, че много гей-мъже предпочитат или активна, или пасивна роля, докато други наричат себе си универсални, те не се отъждествяват с нито една от тези роли.

Шести стереотип: ХИВ/СПИН – основната причина за заболеваемостта в гей средите

В хомофобен хетеросексистки контекст ХИВ/СПИН, често невярно, се разглежда като изключително хомосексуална болест. Независимо от факта, че в САЩ мъжете, които правят секс с други мъже съставляват голям процент от хората живеещи с ХИВ/СПИН, характеризирането на това заболяване като „хомосексуално” носи голяма опасност. В крайна сметка, в глобален смисъл ХИВ е свързан с една определена група: човешките същества от всички сексуални ориентации. Фактът, че сред хората, живеещи с ХИВ в Америка има много гей-мъже, не взема под внимание различните социални културни фактори, които допринасят за това. Обществената дискриминация спрямо гей-мъжете оказва влияние върху самооценката на човек и заставя някои мъже да практикуват поведения, които излагат на риск тяхното здраве.

Седми стереотип: еднополовите двойки не са „ориентирани на взаимоотношенията”

Предположението, че гей-мъжете в по-малка степен проявяват способността да се влюбят и свържат с друг човек, няма нищо общо с реалността. Противниците на еднополовите бракове демонизират хомосексуалните, наричайки ги „обсебени от секса”, а от друга страна – им се отказва достъп до такава социална институция като брака, една от основните характеристики на сексуалната моногамия и междуличностни задължения. Парадоксът – от тяхна гледна точка – трябва да се състои в това, че в цялата история на човечеството и до ден днешен много гей-мъже поддържат дългосрочни отношения с един партньор, въпреки необходимостта постоянно да се изправят срещу социалната дискриминация и липсата на структурна подкрепа на техните отношения. През последните години идеята за легализиране на еднополовите бракове получава все по-голямо разпространение и все по-голям брой мъжки двойки предпочитат да регистрират юридически своите отношения.

Осми стереотип: мъжката хомосексуалност се дължи на проблеми, свързани с възпитанието или детски травми

Много от тези, които се противопоставят на ЛГБТ равенството, игнорират научните биологични обяснения за възникването на хомосексуалната ориентация и дават гласност на своите собствени теории. Някои твърдят, че мъжката хомосексуалност се развива в резултат на определен вид възпитание, например, при наличието на прекалено властна майка и/или отсъстващ баща. Обаче, няма никакви основания да се предполага, че родителите по какъвто и да е начин оказват влияние на сексуалната ориентация, която с израстването детето ще прояви. Други са убедени, че развитието на хомосексуална ориентация може да бъде предизвикано от преживяно сексуално насилие в детството. Отново, не съществуват никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. Предположението, че насилието води до развитие на хомосексуална ориентация, не отговаря на реалността, с оглед на факта, че жертви на подобно насилие в детството са ставали много хетеросексуални.

Девети стереотип: педофилия или на гей-мъжете не трябва да се поверяват момченца

Противниците на равенството твърде често предприемат както скрити, така и явни усилия за създаването на лъжлива връзка между мъжката хомосексуалност и педофилията. В действителност, тези две явления нямат нищо общо: в процентно отношение сред гей-мъжете няма повече педофили, отколкото сред хетеросексуалните мъже. Тези отвратителните опити да се „фалшифицират” хомосексуалните, приравнявайки ги към хищниците, ловуващи деца, да им се приписват качеството „вербуващи в своите редици” става особено проблематично в онези сфери на дейност, където общуването с непълнолетни има първостепенно значение. Например, в училища и детски организации като бойскаути. За съжаление, за да се предпазят от оскърбителния етикет „педофил”, някои гей-мъже съзнателно се дистанцират от момчетата – деца на техни познати или роднини, както и избягват социални роли, свързани с бащинството, въздържат се от създаване на потомство и се отказват да бъдат осиновители или настойници.

Десети стереотип: двойка гей-мъже не могат да отгледат щастливи и здрави деца

Тези, които се застъпват за дискриминацията към хомосексуалните, често твърдят, че децата „се нуждаят от мама и татко”, защото само при това условие те ще бъдат в състояние да постигнат успех в живота. Вместо да се концентрират усилията за предотвратяване на хетеросексуалните разводи, тези хора се съсредоточават на фиктивната „опасност” от отглеждането на деца от еднополови двойки. В действителност, не съществуват никакви доказателства за това, че децата отгледани от еднополови двойки, страдат от физически, психически или социални разстройства. Хиляди деца в  Америка се възпитават в еднополови семейства. Научните изследвания в социалната област с широк спектър на оценяване, показват, че деца, които са израснали с еднополови родители, в това число и гей-мъже, по нищо не отстъпват на децата, които са израснали в хетеросексуални семейства.

Оспорването на тези митове, в крайна сметка, осигурява по-голяма степен на равенство: това е изключително важен аспект от борбата за правата на ЛГБТ във всяко общество. Бидейки гей, аз съм пряко заинтересован от събарянето на стереотипите по отношение на хомосексуалните не само в Америка, но и по целия свят. Митовете и стереотипите, които не се сблъскват с опровержение, стават мощно оръжие в ръцете на онези, които се стремят към потисничество. Понеже САЩ продължава да прогресира, гей хората стават все по-открити и изразяват своята истинска идентичност. Ето защо ние сме длъжни да използваме всяка възможност за повишаване нивото на социална информираност, казвайки на хората кое е вярно и кое е лъжа.



[i] Рационализацията е психичен защитен механизъм, при който човек оправдава своите спорни действия и чувства, обяснявайки ги с рационални, логични причини. Рационализацията възниква постфактум, като несъзнаван опит да се избегне вътрешния конфликт и поддържане на самооценката. Често благодарение на този защитен механизъм, човек вярва, че прави съзнателен избор тогава, когато неговото поведение е продиктувано от случая или моментното желание. С помощта на рационализацията, човек придава една разумност и достойнство на своето поведения  както в собствените си очи, така и в очите на другите. (бел.прев.)

Публикувано в Gay.ru
Източник: Мюрей Лип,  Нuffingtonpost.com
Превод от английски: Александра Лопата
Снимка: mamamia.com.au

Превод от руски: Мадлен Рафаелян