Как изоставените куиър деца намират силата да обичат своите семейства

Чувал съм достатъчно истории за отхвърлени куиър деца стигащи за цял живот. Няма две еднакви и никоя не е толкова обичайна, колкото бихте си помислили.

Джеф Леавел

„Тя каза, че се моли за мен” – каза Итън. „Моли се Господ да ме изцели. Да ме спаси. Да ме направи не гей. Да ме направи не извратен. А после ми каза, че вече не мога да се прибера у дома. Че моето присъствие им идва в повече. Наранява ги. Наранява баща ми. Но те ще се молят за мен.”

Беше събота вечер. Работех на вратата в „Орелът”, гей бар за любители на кожените облекла, тук в Л.А. Познавах  Итън от бара. Приятно момче, на 23 г., преди две години се преместил тук от околностите на Мемфис, работи като сервитьор във веган ресторант, докато завърши колежа. Красив и дружелюбен.

Синът, с който всяка майка би се гордяла.

Прочети още: Как изоставените куиър деца намират силата да обичат своите семейства

Красотата и ужаса да минаваш за жена

Преходът от мъж към жена беше овластяващ – но последвалият тормоз ме научи на нови неща за властта и това да бъдеш жена

Габриел Белот

Габриел Белот пише за своя опит като цветнокожа транс жена, минаваща за сис жена (т.е. не-трансджендърна жена) и утвърждаването и страха, които последват. Нейната история е една от петнайсетте, публикувани в антологията на Брандо Скайхорз и Лиса Пейдж „Ние носим маската: 15 истински истории за преминаване[i] в Америка”, която изследва многобройните причини, поради които някои хора преминават: „възможност, достъп, безопасност, приключение, средство, страх, травма, срам”. Статията в VICE е адаптирана от есето на Габриел Белот „Да стъпиш на звезда”.

Красотата и ужаса да минаваш за жена

Първият път, когато непознат ми предложи като на жена беше в стая пълна със скулптури в музей. Той беше охранител в Националната галерия, много по-голям и по-висок от мен и изчака другите туристи да напуснат стаята преди да ме заговори. По това време, по-малко от шепа хора знаеха, че съм трансджендърна, бях пътувала до Вашингтон, Окръг Колумбия, където никога не съм била и там нямах роднини, представяйки се за жена. Във всичките ми документи за самоличност все още имах М за моя пол, старото име, което не би могло да бъде женско и гласът ми беше все още пълнен с дълбоко буботене, за да не се разбере, че съм транс след няколко думи.  

Прочети още: Красотата и ужаса да минаваш за жена

Най-странните реакции, които едно-половите родители получават от хетеро хората

Да си родител от едно-полова двойка означава да се справяш с канонада от неочаквани въпроси и коментари от другите. Ние събрахме колекция бисери на двойки от различни краища на страна.  

Лора Лий Аби

Когато бях бременна със сина ни, с моята съпруга Сам често си представяхме живота ни след раждането: непоносимата сладост на времето за къпане, неизбежното изтощение, среднощните гуляи. Знаехме, че всичко свързано с връзката ни беше на път да се промени и че би било почти невъзможно да се подготвим за това, което щеше да дойде.

Като едно-полови родители, обаче, знаехме, че може да се наложи да се каляваме за нещо друго: промяна на начина, по който светът ни вижда. Въпреки че щяха да минат години преди той да разбере, че да има две майки го прави различен, ние трябваше да вземем решения за нашия син от по-рано: какъв език бихме използвали, за да опишем нашето семейство, как бихме отговорили на въпросите на близки и познати, как бихме отговорили на любопитните.

Прочети още: Най-странните реакции, които едно-половите родители получават от хетеро хората

Моята интернализирана хомофобия ме спря да съобщя за сексуалното посегателство над мен

Чудя се колко други млади куиър жени изтриват своето собствено право на сигурност и уважение от дълбока омраза към себе си, към собствената си дълбока същност

Джен Тълок

Просто затръшнах лаптопа си. Бях прехвърлила половината по друга статия за л*йняното перчене на този Харви Уайнстийн (Harvey Weinstein)[i] и не можах да я довърша. Не можах да завърша още един разказ за могъщ мъж, който бива публично разкрит като „отрепка” или „чудовище”. Не можах да преглътна още едно безразличие, два реда свалени от Фейсбук, нишка, която отхвърля тези мъже като лоши момчета, които се държат зле. Това, че жертвите на тези мъже трябва да съберат кураж да разкажат своята истина на света, който често не иска да я чуе, е достатъчно Сизифско. Това, че ние дори даваме на тези мъже достойнството на словесното отрязване, без да ги наричаме това, което са, сексуални хищници, е е*ана плесница в лицето.

Аз не признах моите собствени преживявания на сексуално насилие чак до 32 годишна възраст. Във всеки един случай, аз убеждавах себе си, че съм допринесла за прекрачването на линията; че моят хумор, харизма, пиянство или облекло са обезоръжили тези бедни създания и са ги направили безпомощни срещу собствената им тъпа биология. Аз защитих тези момчета от истината на моето собствено съзнание, запазих болката от това, което ми бяха направили студена, компактна и натъпкана в малка тухла, която можех да преглъщам толкова пъти, колкото е необходимо. Сега знам, че не бях права.

Прочети още: Моята интернализирана хомофобия ме спря да съобщя за сексуалното посегателство над мен

Това се случва: сексуално насилие между куиър жени

Лиа Хорлик

Това се случи преди пет години. Тя беше първата ми приятелка. Никога преди не бях правила секс; бях се разкрила в края на тийнейджърските си години. Мислех, че това не може да се случи на мен, защото мислех, че не би могло. Как може една жена, да не говорим за една куиър жена, да бъде сексуално насилена от друга жена?

Този въпрос беше първият от многото, с които се сблъсках в пет годишния процес на изцеление, гняв и изследване. Но въпросът, който най-често получавам – и до днес, все още получавам – е този на объркване. Когато кажа на хората, че съм била изнасилена от момиче, те ме питат: „Какво означава това?”

Прочети още: Това се случва: сексуално насилие между куиър жени