Аз съм възрастен гей мъж и знам, че ще става по-лошо

Ако си гей и не си обвързан на тази възраст, ти се сблъскваш със същите критики, които неженените хетеро хора отнасят

Дейвид Тюсон

Щях да започна да пиша тази статия по-рано, но тендонитът в десния ми крак ме изпрати при лекаря, борейки се за облекчение. Миналата Коледа, треньорът в моя фитнес (чиито баща е по-млад от мен) ме попита какви са ми целите и аз казах „да сваля пет фунта[i] до моя рожден ден през април?”. Постигнах целта от части, защото поразих рамото си веднага след нашата сесия и не можах да тренирам – голяма част от теглото беше мускулна маса. Не мога да бягам, да скачам на въже или да правя „дъски”[ii] без екип от съветници на сцената.

Моето тяло, този инструмент, който някога се представяше преди мен, се разпада. Вярно бавно, но се случва. Това е то, разпадане. Случва се на всеки, чието име не е Шер.

Напоследък чувам много, от мъже по-възрастни от моите 53 години, внимателно да ме корят за писането относно секси живота през шестата декада. Повечето от коментарите бяха в тона на „Само почакай” и макар, че не съм им отговорил поотделно, аз чувам думите. Сега, когато вселената е решила гей мъжете да остаряват – Т-клетките да вървят по дяволите - ние сме изправени пред изцяло нов набор от проблеми.

Ако си гей, необвързан и бездетен, както съм аз, бъдещето е толкова непредсказуемо днес, колкото настоящето беше преди две десетилетия. Повечето 50 и няколко годишни гей мъже, които познавам са омъжени и огромен процент от тях имат деца. На знам дали всички са влюбени или дали това дори има значение, но завиждам на сигурността, която имат един с друг и семействата си.

Аз не искам да предполагам, че всички обвързани гей мъже са щастливи и безгрижни за бъдещето си. Ако аз не се обръщам конкретно към тях в тази статия, това е, защото те са предимно безмълвни по отношение на моята работа.

За разлика от нашите предшественици, ако си гей и не си омъжен или с партньор на тази възраст, ти се изправяш пред много от  същите критики, които необвързаните хетеро хора се сблъскват – какво ти има; защо не си се установил; защо си толкова придирчив? Или алтернативата: не трябва да искаш партньор, деца, къща. Ти си щастлив с твоя усамотен живот, така че просто аз ще те игнорирам и няма да те поканя на това вечерно парти, защото, знаеш, то е за двойки.

За протокола, защото стана често на въпрос, аз бих желал да се омъжа. Няколко пъти бях близо, но никога не беше подходящо. Аз не искам да се „кротна” – твърде много съм романтичен. Аз бих желал да се влюбя лудо и така да се получи. Досадната съдба е имала други планове за мен. Това е самотно чувство и често завиждам, когато чета за положението и затрудненията на моите омъжени приятели.

Сърцето ми се къса, когато чета за гей мъж над 60 години, който говори за своята самота, липсата на семейство, липсата на приятели, поради СПИН-а, своята „невидимост”. Много от тях са били изоставени от своите родни семейства преди десетилетия и нямат жива връзка там, за която да се хванат. Осъзнавам, че аз мога да бъда насочен в същата посока, въпреки че се утешавам с факта, че имам братя и сестри и по кръвна връзка, и в разширеното семейство. За сега съм добре. Не съм имунизиран срещу съвременния ни трепет по „страхотни на 50”, етикетите или които и да са от другите захаросани заглавия на публикации, използвани да направят животите ни да изглеждат вечно бляскави. Ние всички сме уплашени. Ние всички сме обречени.

Преди около 10 години, разказах на една 70-годишна хетеро жена, че съм притеснен да не остарея сам. Тя ми каза, че след два развода и няколко лоши връзки, тя е развълнувана да бъде сама и аз също трябва да бъда. Следващия път, когато говорих с нея, тя имаше ново гадже. Те останаха заедно до смъртта й 10 години по-късно и бяха любимците в нейния дом за стари хора. Това е пристрастяване, тази нужда да си свързан.

Не мина и седмица, когато един от моите необвързани гей връстници не ми разказа за страховете от остаряването - „това не е за женчовци”, по ирония на съдбата, е идеалният израз за този процес. Повечето от нас са станали свидетели или са свидетели на естественото развитие на родителите и знаят, че нашия ред скоро ще дойде. „Невидимост” е най-често срещаната фраза, която чувам, както и сценариите, в които те живеят с котки или с техния единствен, друг необвързан приятел.

Съществува и ужасния страх, поне в Ню Йорк, че, тъй като красивите тела и младостта са ги определяли толкова дълго, без тази броня, те ще останат сами. Сякаш този град, някога толкова приветлив, е спрял да приема техните телефонни обаждания и съобщения и ги е блокирал от Фейсбук, изданието „живот”. И всеки път, когато приятел си намери партньор, играта „дърпане на въже” се сдобива с още един съотборник от другата страна. Толкова много сграбчване за въжето.

Преди много години, един мъж на 70 ми предложи 100 долара за обикновен секс и аз се съгласих. Това ми изглеждаше като бърз начин да платя сметката, а аз не съм „света вода ненапита” за такива неща. Не си спомням много за него, освен че изглеждаше много самотен и сравнително заможен като пенсионер – той имаше много истории за повече от 65 почивки и обичаше гмуркането.

Аз го заведох в апартамента си и се съгласих на една негова недискутирана молба, да го целуна. Мисля, че той искаше това повече от всеки друг физически контакт. После се облякох, светнах и го наблюдавах как седи неподвижен. Той не беше свалил нито една дреха от себе си. Гледаше ме със скръстени ръце, каза  ми, че имам хубава усмивка и прошепна: „Мразя да съм стар”.  После прекрачи през прага ми и никога повече не го видях.

Не знам дали това, което направих беше умно, дали го нарани или му помогна. Може би това е нещо, което той прави редовно и му носи чувство на свобода. Може би е забравил за това веднага щом го направих. Може би го е отвело спираловидно към по-дълбока самота. Нямам отговор. Знам, че някой ден може сам да разбера.

 

Публикувано в Huffington Post на 23 август 2017 г.
Автор: David Toussaint
Илюстрация: huffingtonpost.com
Превод: Мадлен Рафаелян
24 септември 2017 г.



[i]  Пет фунта се равняват приблизително на 2.268 кг. – бел.прев.

[ii]  Дъска или планк е фитнес упражнение –бел.прев.