Желани бащи

„Желани бащи: Разбиране на семейства от гей бащи чрез Контекстуална фамилна терапия”е концептуална студия, в която авторката Кейти Руутс предлага нов модел за разбиране и терапевтичен подход към семейства от гей бащи. Живота в стигматизираща култура е изпълнен с ежедневни предизвикателства, а голяма част от фамилната теория и терапия е обременена с хетеронормативни предположения и пристрастия. Контекстуална фамилна терапия (КФТ) може да помогне в разбирането на начина, по който гей двойките въвеждат конструктивни права за създаване на семейства, гъвкавостта и съзвучието, което проявяват към осиновените и приемните си деца.  

Статията не изследва въпроса, дали гей мъжете са способни да отглеждат и възпитават здрави деца (вече две десетилетия научни изследвания заключиха, че сексуалната ориентация на родителя не се отразява негативно на социалното и емоционалното благосъстояние на детето), а как успяват, живеейки в хомонегативен контекст, да се превърнат от „нежелани бащи” осиновяващи „нежелани деца” (Broad et al., 2008,  както е посочено в Rootes, 2013) в „желани бащи” на  „желани деца”. Активният характер на родителството при гей бащите осъществява поврат в половите стереотипи за гей мъжете и мъжете като цяло. Като осиновители и приемни родители, те пренаписват родителството, чрез включване на активизма.

Това са две паралелни истории на две маргинализирани групи, които Кейти Руутс разглежда през теоретичните концепции на КФТ. Гей бащите -  изправени пред социални предразсъдъци (като мъже, които отглеждат и се грижат за деца) и стигма (като сексуално малцинство) и осиновените или в системата на приемните грижи деца -  които „изживяват всеки ден, бидейки различни от своите връстници, които имат биологично свързани семейства” (Rootes, 2013). По какъв начин тези изключени от социума групи си дават нещо много ценно едни на други.

В изследване, цитирано от К. Руутс (2013), социални работници съобщават, че деца със сериозни физически, емоционални или поведенчески проблеми, обикновено се съчетават с гей или лесбийки родители. Те посочват уникалната сила на тези родители и желанието им да работят с „нежеланите деца”. Споделените преживявания на осиновеното и под приемни грижи дете и гей бащата, по начините по които обществото се отнася към тях, могат да усилят процеса на изграждане на доверие, чрез повишаване на бащината емпатия, съзвучие и чувствителност, както и ответното насърчаване на детската емпатия и съзвучие, казва авторката.

Уникалните предимства на гей и лесбийски семейства, установени от изследователите, които К. Руутс разглежда в своята студия, включват интенционалност (съзнателният им стремеж и воля за създаване на безопасен, доверен буфер от социалната дискриминация и сексуалната стигма), кохезия (сплотеност, единство) и гъвкавост в определянето на семейните роли и отговорности.

От друга страна, гей и лесбийки осиновители и приемни родители притежават една изключителна перспектива, която увеличава способността им да се настроят към емоционалните потребности на осиновените и приемните деца и която авторката посочва като „добра новина” за приемната грижа и осиновените деца. Това е опита, който ЛГБТК индивидите имат в създаването и изграждането на доверие и интимни връзки с не-биологично свързани индивиди (т.е. създаване на семейство по избор). Той им помага да управляват трудностите на раздвоената лоялност между биологичното и заместващото семейство и свързаната с нея вина, предизвикателство пред хетеросексуалните семейства. Да бъдат интегрирани в семейство, в което генетичният произход не определя статуса „външен човек” - „вътрешен човек” е възможност особено за онези деца, които са били отхвърлени от други домове, да бъдат включени в едно ново семейство, което не се определя от биологичната свързаност.

Взаимното чувство на маргинализация е основата за по-дълбока съпричастност и доверие между бащата и детето.Натрупаните несправедливости се смесват с течение на времето и въздействат на влизането в сила на правото, използването на лоялност и наследството, което тези бащи създават за себе си и своите деца. Вместо да търсят компенсация за преживените несправедливости, чрез нараняването на други (деструктивно право), гей бащите желаят да „поправят неправдата” от живеенето в отхвърлящо общество като създадат „от болката - красота, от гнева – смирение, от страха – постижения, от радостта – вдъхновяващ пример. Вината и срамът пречистват душата, както чистачът измита стария боклук. И белезите се превръщат във врати.” (А. Датешидзе)* Във врати, които отварят възможности не само за тях и за осиновените от тях деца, но и за социална промяна. 

Предложения по-долу откъс от статията е за гей бащинството и силните страни на еднополовите семейства. Оригиналното заглавие на Katie M. Heiden Rootesе „Wanted Fathers: Understanding Gay Father Families through Contextual Family Therapy”,Journal of GLBT Family Studies, Volume 9, Issue 1, 2013  pages 43-64

 

Сексуална стигма и хетеронормативни предразсъдъци

В социалните и психологическите изследвания е твърдо установено, че културният контекст на сексуална стигма и предразсъдъци за гей, лесбийки, бисексуални, трансджендърни и куиър (ГЛБТК) общност въздейства негативно върху психичното здраве на ГЛБТК индивидите (Herek, 2004; Herek & Garnets, 2007). Eubanks-Carter, Burckell, and Goldfried (2005) споменават, че гей, лесбийки и бисексуални индивиди преживяват отхвърляне, дискриминация, тормоз и интернализирана хомофобия. Отхвърляне и дискриминация са както интерактивни[i], така и системни по природа, поради техния социален характер (например, незаконността на гей браковете в повечето щати в САЩ; Riggs, 2007; Riggs & Augoustinos, 2009) и релационно наличие (например, сблъсък с нетолерантни учители или училищен персонал). Страданието от отхвърляне и дискриминация за ГЛБТК индивидите е постоянна несправедливост вградена в хетеронормативните предразсъдъци на нашата култура, която печели задлъжнялост. В отговор ГЛБТК индивидите, често въвеждат конструктивно право, чрез изграждането на семейство по избор или „защитен кръг”, който е подкрепящ и сигурен (Blumer & Murphy, 2011, p. 283; Oswald, 2002; Weston, 1991). Включени в техният „защитен кръг” са приятели, семейство и организации, които помагат за ограничаване на негативното въздействие на сексуалната стигма и предразсъдъците (Blumer & Murphy, 2011; Oswald, 2002; Weston, 1991). Като част от своя „защитен кръг”, ГЛБТК индивидите често търсят доверени психично-здравни специалисти за справяне с дискриминацията, проблемите със семейството по произход и „разкриването” (Blumer & Murphy, 2011; Eubanks-Carter et al., 2005). По този начин, и от специалистите по психично здраве също се изисква да приемат релационната етика и може би да бъдат по-учтиви в тяхната активност заради сексуалната стигма. Следователно, не трябва да е изненада, че гей мъжете съобщават, че искат специалистите, такива като социални работници, брачни и фамилни терапевти, да вземат техните желания за бащинство на сериозно и да бъдат от полза за тях в процесите на осиновяване и приемна грижа (Shernoff, 1996). Въпреки това, едва доловимите (а понякога и много фрапиращи) предразсъдъци продължават социално да съществуват чрез хетеронормативни предположения (Hicks, 2006a), законови ограничения за осиновяване и права на приемни родители, както и патологични вярвания, които са продукт на членството в „традиционно хетероцентричната и хомофобната култура” в САЩ (Eubanks-Carter et al., 2005, p. 14).

Гей бащинство

Гей мъжете, които решават да станат бащи се срещат с невероятно социално предизвикателство: да превъзмогнат социалните предразсъдъци и отхвърляне в контекста на усилията, напрежението и радостта от бащинството. В този раздел ще се обсъди следното:

1. формиране на идентичност сред хетеронормативен контекст;

2. половите стереотипи в грижите за деца;

3. родителския стил на гей мъжете;

4. гей осиновители и приемни родители;

5. силните страни на еднополовите семейства.

КФТ  понятията ще бъдат интегрирани в цялото с фокус върху връзката родител-дете и практиката на релационната етика.

Формиране на идентичността

Множество качествени проучвания изследват формирането на идентичността на бащинството за гей мъже и техния избор да станат родители (Armesto & Shapiro, 2011; Berkowitz & Marsiglio, 2007; Bozett, 1981a,b, 1987b; Broad, Alden, Berkowitz, & Ryan, 2008; Dunne, 1999; Lewin, 2009; Mallon, 2004). Гей бащите чертаят нова територия: да бъдат открити гей мъже в нови, до голяма степен хетеро контексти (например, училища) и да се излагат на повишена дискриминация (Armesto & Shapiro, 2011; Berkowitz & Marsiglio, 2007; Brinamen & Mitchell, 2007) с недостатъчно ролеви модели за ориентиране (Bozett, 1981a; Vaccaro, 2010). Това ролево объркване на гей бащите е идентифицирано в началото от Bozett (1981a,b, 1987b). Bigner and Bozett (1990) класифицират бащите като „един вид „маргинален мъж”, който не принадлежи изцяло на никоя социална ситуация” (р.160), защото той оперира в две различни субкултури на гей баща и на родител. Родителството, обратно, „им позволява степен на социално равенство и привилегия, които те не са имали преди да станат родители” (Armesto & Shapiro, 2011, p. 86). Обаче, този нов статус идва с цена. Много гей бащи съобщават, че се чувстват маргинализирани и неподкрепени от гей общността, поради липсата на дейности насочени към деца сред общността (Brinamen & Mitchell, 2007; Dunne, 1999; Vaccaro, 2010; Wells, 2011) и отхвърлени, когато се опитват да влязат в хетеронормативния свят на „мами културата” (чрез паркове, групи за игри и училища) (Wells, 2011, p. 171).

Независимо от това, в качествени интервюта гей бащи съобщават, че родителството става „могъщ организатор”, допълнително утвърждавайки тяхната връзка като двойка (Armesto & Shapiro, 2011, p. 80) и предизвиквайки преориентация към релационна свързаност и принос за социална промяна (т.е. фокус към друг) (Armesto & Shapiro, 2011; Mallon, 2004; Lewin, 2009), което е сходно с хетеросексуалните родители (Demo & Cox, 2000) и в съответствие с асиметричния мандат на КФТ на родителския ангажимент към децата (Boszormenyi-Nagy & Krasner, 1986). Важността, която гей мъже поставят на родителството може да бъде видяна в изказването направено от един гей баща. Той казва: „Аз съм гей мъж, но съм баща преди всичко, ние сме на първо място родители” (Armesto & Shapiro, 2011, p. 80). По същия начин, гей бащите използват нормативно семейно планиране при решаване да имат деца (например: финансово планиране; ограничаване размера на семейството; акцент на центрирането върху детето и т.н.) (Rabun & Oswald, 2009).

Полови и сексуални стереотипи

„Терминът гей баща е противоречив по характер” (Bigner & Bozett, 1990, p. 155). Стереотипите както за мъжете, така и за гей мъжете са в противоречие с ролята на „гей баща” (Bigner & Bozett, 1990). Мъжете обикновено не се разглеждат като естествени детегледачи „а като гей мъже, на тях не се гледа като на естествени родители”(Hicks, 2006b, p. 99). Същевременно, гей културата исторически е била насочена към начина на живот на отделния човек (Bigner & Bozett, 1990), макар в последно време ГЛБТК организации да са насочени към нуждите на гей и лесбийски семейства от застъпнически и подкрепящи дейности (например, COLAGE, PFLAG). Ето защо, като се има предвид историческия контекст, не е изненадващо, че много гей мъже, след „разкриването”, приемат, че няма да станат бащи, защото двете идентичности и начин на живот изглежда са несъвместими (Berkowitz & Marsiglio, 2007; Bozett, 1987b; Lewin, 2009). Въпреки това, след опит с деца или след като видят други гей приятели да стават бащи, те започват да виждат бащинството като възможност и за себе си (Berkowitz & Marsiglio, 2007; Lewin, 2009), вярвайки, че това да си гей ще ги направи повече емоционално достъпни и като цяло по приемащи и окуражаващи различията в своите деца в сравнение с хетеросексуалните бащи (Brinamen & Mitchell, 2007). По време на дълбочинни интервюта, гей бащи казват, че изборът да станат родители бил изборът да поемат майчината роля, предизвиквайки ги да се конфронтират със собствените си убеждения за майчинството и способността на мъжа да осигури необходимите грижи за отглеждането (Brinamen & Mitchell, 2007). Изненадващо, много гей бащи описват семействата, от които произхождат като подкрепящи тяхната родителска роля и техните деца (Brinamen & Mitchell, 2007). КФТ предполага, че част от отговорността на възрастното вече дете към родителя е да създаде бъдещо поколение. Вероятно избора да бъдеш родител, подновява връзката на лоялност между гей мъжете и техните семейства по произход.

Родителски стил

Въпреки, че гей мъжете са изправени пред предизвикателството  от половите стереотипи за женственост и грижовност, тяхната способност като бащи си остава под въпрос. В сравнителни изследвания на гей и хетеросексуални бащи не са установени съществени различия в емоционална ангажираност (Allen & Burrell, 1997; Bos, 2010), родителски стилове (Allen & Burrell, 1997), общи родителски способности (Bigner & Jacobsen, 1989), отзивчивост към хипотетични детски поведения, нагласи към бащината роля (Bigner & Jacobsen, 1992), ниво на родителска загриженост и възприемане на родителската тежест (Bos, 2010). Единствената установена разлика е във възприеманите нива на компетентности, където гей бащите съобщават за чувство на некомпетентност като родители по-често, отколкото хетеросексуалните мъже. Също, гей бащите „са преживели повече отхвърляне от хората от тяхното обкръжение” и „са се чувствали по-загрижени за своите деца и за тяхното отглеждане” (Bos, 2010, p. 363). Възможно е гей мъжете точно да оценяват пионерското естество на своите семейства и това да създава несигурност относно тяхното родителско изпълнение (Bos, 2010).

Осиновяване и приемни грижи

Гей осиновители и приемни родители предефинираха родителството чрез включване на активизма като ключов елемент. Те бяха „нежелани бащи” осиновяващи „нежелани деца” (Broad et al., 2008, p. 513). Въпреки дискриминацията и сексуалната стигма, тези бащи изглежда разбират, че „нямат право да си изкарат [тяхното], в основата си, оправдано недоволство на невинните други” (Boszormenyi-Nagy & Krasner, 1986, p. 109), което е в противоречие с предвижданията на деструктивното право на КФТ. Вместо да търсят компенсация, чрез виктимизирането на други, гей бащите изглежда, че са намерили позитивен изход чрез родителството да докажат себе си като действителни, отглеждащи индивиди и като легитимни, здрави семейства.

 Brooks and Goldberg (2001) интервюират социални работници, които съобщават, че „деца със сериозни физически, емоционални или поведенчески проблеми обикновено се съчетават с гей или лесбийки родители” (р.152). Те посочват уникалната сила на гей и лесбийки родители и желание да работят с тези деца (Brooks & Goldberg, 2001). КФТ предполага, че тези бащи може да се стремят да спечелят „себе-утвърждаване … чрез активно съобразяване с други хора и допринасяне за тяхното благосъстояние, в резултат и породено от само-засилваща се спирала на мотивацията. Успешните усилия да заслужат права предизвиква удоволствие и освобождаващо преживяване” (Boszormenyi-Nagy & Krasner, 1986, p. 111). Това себе-утвърждаване може да отразява липсата на валидизация от по-голямата култура и изграждането на ново наследство, което „преобръща несправедливостите от миналото в полза на новото поколение и потомство” (Boszormenyi-Nagy, Grunebaum, & Ulrich, 1991, p. 205).

Също така изглежда, че гей и лесбийки осиновители и приемни родители имат една уникална перспектива, която увеличава способността им да се настроят към емоционалните потребности на осиновените и приемните деца. Чрез процеса на създаване на семейство по избор, ГЛБТК индивидите опитно управляват трудностите на раздвоената лоялност между биологичното и заместващото семейство и свързаната с нея вина (Boszormenyi-Nagy & Krasner, 1986). Те се учат как да създават и изграждат доверие и интимни връзки с не-биологично свързани индивиди. Семейството става много широко понятие от тази перспектива и генетичният произход не определя статуса „външен човек” „вътрешен човек”. Това е добра новина за приемната грижа и осиновените деца, особено онези, които са били отхвърлени от други домове, да бъдат интегрирани в едно ново семейство, което не се определя от биологичната свързаност.

Както бащата, така и детето са били маргинализирани или на езика на КФТ са акумулирали релационни заслуги в опита им през развитието си. За гей бащите, това се случва на две нива – първо като сексуално малцинство и второ, като мъже в ролята на грижещи се за деца. Това взаимно чувство на маргинализация осигурява основа за по-дълбока съпричастност и доверие между бащата и детето. Споделените преживявания на осиновеното и приемното дете и гей бащата, по начините, по които обществото се отнася към тях, могат да усилят процеса на изграждането на доверие (т.е. привързаност), чрез повишаване на бащината емпатия, съзвучие и чувствителност, както и ответно насърчаване на детската емпатия и съзвучие. КФТ може концептуално да обясни това изграждане на доверие между дете и родител чрез конструктивно право (Boszormenyi-Nagy & Krasner, 1986) без предписанието на половите роли за бащата и необходимостта от майчина фигура.

За гей бащите, степента в която те моделират антитезата на половите стереотипи за своите деца е активното преправяне на социалните предположения и, може би, нов баланс в наследството на тези деца, които също не се вместват в половите стереотипи. Това посочва ценността на различието, силата да бъдеш този, който си и отбелязването на не-хетеронормативното семейство. Децата, които са осиновени и младежите на приемни грижи изживяват всеки ден, бидейки различни от своите връстници, които имат биологично свързани семейства. Навярно, те са маргинализирани и тормозени за тази разлика. Ако това, което прави тези деца различни, а именно да не живеят с биологичните си родители, е моделирано от гей бащата в безопасност, сигурност, доверие и гъвкавост, чрез конструктивно право и като джендърен пионер, тогава навярно наследството на тези деца може да бъди предефинирано или описано наново като избавление, вероятно помагайки им да се преместят от деструктивно към конструктивно право с течение на времето.

Силни страни и устойчивост

Гей осиновителите и приемните родители са изправени пред слабо правно положение. Аналогично, децата в системата на приемната грижа и осиновените, могат да се борят с лични наследства на травма, злоупотреба и хаос, които могат да доведат до повишена нужда от изключителни сили и издръжливост. Гей бащите са описани като „бдителни, за да защитят семейството” и с „чувство на страх относно трайността на попечителството на детето”  (Wells, 2011, p. 167). Изследователите са установили уникални силни страни на гей и лесбийски семейства като интенционалност[ii], кохезия (сплотеност;единство – бел.прев.) (Green, Bettinger, & Zacks, 1996) и гъвкавост (Oswald, 2002). Интенционалността се отнася до процеса на избор на индивидите да създадат безопасен, доверен буфер от социалната дискриминация и сексуалната стигма. Прибавянето на децата отразява оптимизма за намиране на по-широки системи за подкрепа в до голяма степен хетеросексуални области на обществото. Кохезията е чувството за принадлежност и безопасност, които всеки член на семейството усеща и може да бъде свързано с интенционалния „защитен кръг”, който много гей и лесбийски семейства създават (Blumer & Murphy, 2011, p. 283). Изглежда логично това доверие и лоялност да бъдат изключително важни за поддържането на безопасността и стабилността, както КФТ предполага (Boszormenyi-Nagy & Krasner, 1986).

Силата на гъвкавостта се отнася до способността на лесбийски и гей семейства да определят семейните роли и отговорности прагматично и извън културните норми. Освен това, те често променят роли и правила за намаляване на стреса и използване на нови фамилни структури, които предлагат на отделните семейни членове свободата да използват своите умения, а не само своя пол или биологична свързаност, за да определят мястото си в семейството (Oswald, 2002). „Гей семействата се различават значително в начина, по който живеят и историята на техните животи” (Laird, 2003, p. 186). Родителите и децата в тези семейства често предоговарят взаимоотношения и граници, за да се достигне до лично и релационно здраве  (Laird, 2003). За децата предоговарянето на границите е също между външния им свят в училище с връстниците и живота им у дома. Самосъхранението и възприятието за безопасност в хомофобска култура може да бъде необходимост в някои училища или общности (Bozett, 1987a).

 

Цялата студия може да намерите на www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/1550428X.2013.746055 

Превод: Мадлен Рафаелян
Илюстрация: therealdadsofhouston, gaystarsnews.com
На снимката са двама гей бащи от Хюстън, САЩ, Райън и Марсин с техния син Лиъм.
„Честно казано, единственото нещо, на което искаме да научим сина ни е значението на безусловната любов – нещо, което твърде често хората от нашата общност никога не получават от своите семейства"- Райън.

 

*Аглая Датешидзе, „За превратностите на живота, които ни лекуват и преобразяват". Публикувано в webstage.bg на 19 юни 2016 г. и в lgbtbg.com, Притчи и афоризми. Източник: adme.ru



[i] Интерактивността може най-общо да бъде разглеждана като форма на двустранна комуникация (бел.прев.)

[ii] Интенционалност - съзнателен стремеж на личността да реализира или актуализира собствените си вътрешни, духовни потенциали (бел.прев.)