Сливане и спасяване в лесбийските двойки - част І

Често криенето е начина, по който лесбийките се опитват да намалят лошото отношение на преобладаващата част от обществото. Извън домовете си, те не се чувстват свободни да покажат обичта си една към друга, защото не искат да обезценят своята любов, излагайки я на присмех. Уединението на дома предлага свобода, но в същото време домът може да се превърне в затвор. В началото, когато са напълно погълнати една от друга, като всички влюбени, те вярват, че са заключили света отвън, но скоро осъзнават, че всъщност светът ги е заключил (S. Abbot & B. Love, както е посочено в Krestan & Bepko, 1980).

Сливане е терминът, навлязъл в психологическите теории и изследвания, за описание на силната емоционална близост между две жени. Независимо, че съществува „сливане” между мъже и в хетеросексуални двойки, фокусът на много клинични изследвания е насочен към по-голямата интензивност или честота на сливането при жените. Той е използван за обяснение както на близостта, така и на конфликтите в лесбийските връзки (Greene et al., 1999). Сливането е дефинирано като „психологическо състояние между две жени, които имат толкова силна емоционална връзка, че границите на Егото се разрушават или се сливат в едно” (Грей, Айсънси, 1998, с.103). В резултат на сливането, жените вземат решения и функционират по-скоро като двойка, отколкото като отделни индивиди. С други думи, лесбийската двойка се разглежда като затворена система, в която границите между двете партньорки са неясни, размити и в която „НИЕ” не съдържа „достатъчно” разграничено двата компонента „Аз” и „Ти”.

Сливането не е присъда, не е диагноза, но често прозвучава по този начин. Причината е, че способността на жените да се обвързват силно с друг човек, често се окачествява като психологическа зависимост и се разглежда в негативен контекст. „Дори и в лесбийската общност сливането се възприема като нещо негативно и като причина за угасване на сексуалния живот, задушаване или преплитане и даже за домашно насилие. Счита се, че сливането е основната причина за ранно разпадане на лесбийските връзки.” (Грей, Айсънси, 1998, с.104)   

Прочети още...

Интернализираната хомофобия или отчуждението от себе си

Ефектът на стигмата
в живота на лесбийките, гей-мъжете и бисексуалните хора
част V

Какво е интернализирана хомофобия? Това е като да си „къща населена с призраци”- призраците на срама, гнева и вината, готови да я завладеят във всеки един момент. Всяка реална или въображаема социална ситуация може да бъде спусъка, който да изстреля „смъртоносна” доза омраза към теб самия или към другите. В нейната основа стои страха от отхвърляне - загубата на любовта и уважението на значимите хора. Последствията могат да бъдат смазващо чувство на самота, безнадеждност и отчаяние, отчуждение от себе си и другите.

Интернализирана хомофобия се отнася до негативните чувства на лесбийките и гей-мъжете към собствената сексуална ориентация, усвоени в процеса на социализация. Тя представлява форма на стрес, която е вътрешна и коварна. Последствията от нея са вътрешни конфликти и ниска самооценка, които влияят върху благосъстоянието на хомосексуалния човек, дори и при липса на явни негативни събития и при успешно прикрит малцинствен статус Проявите на интернализираната хомофобия могат да варират от съмнение в себе си до явна себе-омраза и саморазрушително поведение. (Meyer, 2003)

Прочети още...

Предразсъдъците в ЛГБТ общността

Бифобия, гей-фобия, лесбо-фобия и трансфобия в ЛГБТ общността. Причини и прояви

Мария Сабунаева

За да разберем, откъде вътре в общността се вземат всички неща, с които постоянно се борим навън, ние трябва да разгледаме проблема с дискриминацията като цяло. Да разгледаме за начало понятието „ксенофобия”. Бифобия, гей-фобия, лесбо-фобия, трансфобия, хомофобия могат да се разглеждат като разновидности на ксенофобията (други често срещани видове са, например: расова, национална, религиозна ксенофобия). В понятието „ксенофобия” има два компонента: страх от непознати, „пришълци”, „различни” и омраза, враждебност, непоносимост към тях, както към всичко непознато и нетрадиционно[1]. Ксенофобията се основава на „образа на врага”, който е до голяма степен илюзорен и въображаем. Затова, много хора, които никога не са виждали гей, лесбийка, бисексуален, се страхуват от самото звучене на думата „гей-парад” – в тяхното съзнание възниква образа на врага, който се характеризира с най-ужасните черти, които е възможно да си представим. Какви са корените на различните видове ксенофобия?

Прочети още...

Очакване за отхвърляне и скриване на сексуалната ориентация

Ефектът на стигмата в живота на лесбийките, гей-мъжете и бисексуалните хора

част ІV

Негативната обществена нагласа към лесбийките, гей-мъжете и бисексуалните (ЛГБ) хора поражда в тях субективния страх, че ще бъдат отхвърлени и дискриминирани от другите, ако бъде разкрита тяхната сексуална ориентация.

Майер (Meyer, 2003) определя очакването за отхвърляне и скриването на сексуалната ориентация като вътрешни за индивида стресови фактори. Те са свързани с неговата малцинствена идентичност (със самоопределянето му като лесбийка, гей или бисексуален), която е натоварена с негативни значения. Да си гей в едно общество, което изпитва отвращение към ЛГБ хората, не може да не предизвика тревожност при социалните взаимодействия в стигматизирания индивид. Той може да остане с усещането (често и съвсем правилно), че другите не го приемат в действителност като равнопоставен, независимо от това, което те твърдят.

Прочети още...

Да се родиш в "погрешното" тяло - част ІІ

„Попитах Бог, 'Какво не е наред с мен?' Не видях мълния, нито получих отговор, но точно тогава нещата започнаха да се случват …” (Кори – трансджендърна лесбийка).

С помощта на социалния конструктивизъм, Еми Пейдж и Джеймс Пийкок изследват един частен случай на трансджендърна лесбийка, за да хвърлят светлина върху процеса, по който индивидите, които не съответстват на хетеронормативните представи за мъж-жена, мъжественост-женственост, изграждат своята алтернативна идентичност.

В следствие на социалния натиск, Кори отхвърля своето вътрешно чувство, че е жена и енергично се хвърля да изпълнява роля на мъж. Но поради това, че нейната мъжка полова социализация, не е била наистина интернализирана, мъжествеността, която тя е играела е била фалшива. „…Аз бях доста жесток човек в мъжката си роля. Пикапи, пушки, пиех бира, дъвчех тютюн, голяма брада, две години се прехранвах от каквото ми падне, удрях съпругата си от време на време…  . Бях насилник в тази си роля. Мисля, че това беше от другарство, да бъда добро старо момче”.

Прочети още...