"Объркани" ли са трансджендърните деца относно своята полова принадлежност?

„Объркани” ли са трансджендърните деца относно своята полова принадлежност или тяхното съществуване обърква стерилно категоризирания в съзнанието ни свят?!

Отричането на съществуващото, чрез неговото игнориране или патологизиране, намалява когнитивния дисонанс[i], който предизвикват изключенията от културно наложения модел на света. Свят, в който човешките същества (и не само) са като шишенца в аптека – педантично наредени, класифицирани и старателно надписани, а изключенията са описани като патологични и в специални контейнери поставени, за по-нататъшни изследвания оставени. Впечатляващо е общественото усърдие, с което животът на трансджендърните, (пък и на ЛГБ хората) е „окастрен”, та рамката на „нормалността” да го хване, дори и днес, когато все повече учени, изследователи и специалисти в областта на психичното здраве се застъпват за идеята да се позволи на трансджендърните деца да живеят според своята полова идентичност.

Каква е цената на„окастрения” живот?

Прочети още...

Сливане и спасяване в лесбийските двойки ІІ част

Сливането не е феномен, който е уникален за лесбийките, но като термин най-често е използван за описание на близостта и проблемите в техните връзки. То се среща също при мъже и в хетеросексуални двойки. Например, изследване на степента на сливане в лесбийските връзки в сравнение с жените в хетеросексуални връзки не открива различия (Greene et al., 1999). „Във всички видове връзки, очакванията към жените и тяхната социализация е насочена към свързаността, привързаността, принадлежността, всеотдайността.” (с. 84). Но докато при хетеросексуалните жени, сливането може да се разглежда като следствие от тяхната социализация и полов конформизъм, то при лесбийките има и друг фактор.

Поради това, че те са обвързани във връзка, която е неодобрявана и осъждана от голяма част от обществото (често включваща приятели и членове на семейството) и заради която са жертвали толкова много. Изправени пред дискриминация, породена от сексизъм, мизогиния[i] и хомофобия, която им отнема контрола над много страни от техния живот, учудващо ли е, че тези жени се борят енергично да осъществят контрол над единствената област, която все още изглежда под тяхна власт?! В последните години, това дава основание на много автори да разглеждат сливането в лесбийските двойки като форма на устойчивост към опитите на доминантната култура да отрече или раздели любовната връзка между две жени (Greene et al., 1999).

Прочети още...

Сливане и спасяване в лесбийските двойки - част І

Често криенето е начина, по който лесбийките се опитват да намалят лошото отношение на преобладаващата част от обществото. Извън домовете си, те не се чувстват свободни да покажат обичта си една към друга, защото не искат да обезценят своята любов, излагайки я на присмех. Уединението на дома предлага свобода, но в същото време домът може да се превърне в затвор. В началото, когато са напълно погълнати една от друга, като всички влюбени, те вярват, че са заключили света отвън, но скоро осъзнават, че всъщност светът ги е заключил (S. Abbot & B. Love, както е посочено в Krestan & Bepko, 1980).

Сливане е терминът, навлязъл в психологическите теории и изследвания, за описание на силната емоционална близост между две жени. Независимо, че съществува „сливане” между мъже и в хетеросексуални двойки, фокусът на много клинични изследвания е насочен към по-голямата интензивност или честота на сливането при жените. Той е използван за обяснение както на близостта, така и на конфликтите в лесбийските връзки (Greene et al., 1999). Сливането е дефинирано като „психологическо състояние между две жени, които имат толкова силна емоционална връзка, че границите на Егото се разрушават или се сливат в едно” (Грей, Айсънси, 1998, с.103). В резултат на сливането, жените вземат решения и функционират по-скоро като двойка, отколкото като отделни индивиди. С други думи, лесбийската двойка се разглежда като затворена система, в която границите между двете партньорки са неясни, размити и в която „НИЕ” не съдържа „достатъчно” разграничено двата компонента „Аз” и „Ти”.

Сливането не е присъда, не е диагноза, но често прозвучава по този начин. Причината е, че способността на жените да се обвързват силно с друг човек, често се окачествява като психологическа зависимост и се разглежда в негативен контекст. „Дори и в лесбийската общност сливането се възприема като нещо негативно и като причина за угасване на сексуалния живот, задушаване или преплитане и даже за домашно насилие. Счита се, че сливането е основната причина за ранно разпадане на лесбийските връзки.” (Грей, Айсънси, 1998, с.104)   

Прочети още...

Интернализираната хомофобия или отчуждението от себе си

Ефектът на стигмата
в живота на лесбийките, гей-мъжете и бисексуалните хора
част V

Какво е интернализирана хомофобия? Това е като да си „къща населена с призраци”- призраците на срама, гнева и вината, готови да я завладеят във всеки един момент. Всяка реална или въображаема социална ситуация може да бъде спусъка, който да изстреля „смъртоносна” доза омраза към теб самия или към другите. В нейната основа стои страха от отхвърляне - загубата на любовта и уважението на значимите хора. Последствията могат да бъдат смазващо чувство на самота, безнадеждност и отчаяние, отчуждение от себе си и другите.

Интернализирана хомофобия се отнася до негативните чувства на лесбийките и гей-мъжете към собствената сексуална ориентация, усвоени в процеса на социализация. Тя представлява форма на стрес, която е вътрешна и коварна. Последствията от нея са вътрешни конфликти и ниска самооценка, които влияят върху благосъстоянието на хомосексуалния човек, дори и при липса на явни негативни събития и при успешно прикрит малцинствен статус Проявите на интернализираната хомофобия могат да варират от съмнение в себе си до явна себе-омраза и саморазрушително поведение. (Meyer, 2003)

Прочети още...

Предразсъдъците в ЛГБТ общността

Бифобия, гей-фобия, лесбо-фобия и трансфобия в ЛГБТ общността. Причини и прояви

Мария Сабунаева

За да разберем, откъде вътре в общността се вземат всички неща, с които постоянно се борим навън, ние трябва да разгледаме проблема с дискриминацията като цяло. Да разгледаме за начало понятието „ксенофобия”. Бифобия, гей-фобия, лесбо-фобия, трансфобия, хомофобия могат да се разглеждат като разновидности на ксенофобията (други често срещани видове са, например: расова, национална, религиозна ксенофобия). В понятието „ксенофобия” има два компонента: страх от непознати, „пришълци”, „различни” и омраза, враждебност, непоносимост към тях, както към всичко непознато и нетрадиционно[1]. Ксенофобията се основава на „образа на врага”, който е до голяма степен илюзорен и въображаем. Затова, много хора, които никога не са виждали гей, лесбийка, бисексуален, се страхуват от самото звучене на думата „гей-парад” – в тяхното съзнание възниква образа на врага, който се характеризира с най-ужасните черти, които е възможно да си представим. Какви са корените на различните видове ксенофобия?

Прочети още...