"Бъди мъж!" или страха от интимност при мъжете в гей двойките - част ІІ

Темата за „страха от интимност” като характерна за гей мъжете е генерализация, и като такава, нито е валидна за всички гей мъже, нито изключва лесбийки, бисексуални и хетеросексуални мъже и жени. Независимо от ограниченията, които налага едно подобно обобщение, което не отчита фактори като например, възраст, култура, физически способности и др., то помага за насочване на вниманието към предизвикателствата пред които са изправени мъжките гей двойки. Най-вече, да осветли ролята на мъжката полова социализация в едно, като цяло, хомофобно общество, стояща зад трудността, която изпитват много гей мъже в постигането на емоционална близост с партньора си.

Интимността в гей двойката може да бъде развита като се научат партньорите как да слушат, как да проявят емпатия и как да изразяват нуждите си пред партньора си, по начин, който да провокира у него желание за сътрудничество (Грей и Айсънси, 1998)  А готовността да бъдат уязвими, докато изследват своята представа за любов и интимност, вероятно ще доведе до успешни, любящи взаимоотношения, каквато и форма да вземат те. (Matacotta, 2011)

Прочети още...

"Бъди мъж!" или страха от интимност при мъжете в гей двойките - част І

Колко често сте чували наставлението „Бъди мъж!”?! Вероятно по-често, отколкото „Бъди жена!”, ако последното въобще някога е било произнасяно от нечия уста.  

Призива „Докажи, че си мъж!” е постоянно предизвикателство, пред което е изправено мъжкото човешко същество. Какво разбира нашето общество под термина истински мъж, слагайки мярката за качество пред понятието мъж?

Според патриархалната идеология „да си мъж означава да не си женствен, да не си хомосексуален, да не си кротък, зависим, покорен; да не приличаш на жена физически и по маниери; да нямаш сексуални или прекалено интимни отношения с други мъже; да не си импотентен с жените.” (Бадентер, 2002, с. 150). За да достигне „висотата” на всички тези отрицания, съдържащи се в тази представа за мъжа и да заяви своята мъжка идентичност, младото момче ще трябва да убеждава себе си и другите в три неща: че не е бебе, че не е жена, че не е хомосексуален. „Двата най-съдбоносни двигателя на социализацията в живота на момчето” са хомофобията и мизогинията, доколкото повечето патриархални общества все още определят пола по сексуалното поведение и мъжката природа по нейната противоположност с женската, пише Бадентер (2002).

Прочети още...

"Объркани" ли са трансджендърните деца относно своята полова принадлежност?

„Объркани” ли са трансджендърните деца относно своята полова принадлежност или тяхното съществуване обърква стерилно категоризирания в съзнанието ни свят?!

Отричането на съществуващото, чрез неговото игнориране или патологизиране, намалява когнитивния дисонанс[i], който предизвикват изключенията от културно наложения модел на света. Свят, в който човешките същества (и не само) са като шишенца в аптека – педантично наредени, класифицирани и старателно надписани, а изключенията са описани като патологични и в специални контейнери поставени, за по-нататъшни изследвания оставени. Впечатляващо е общественото усърдие, с което животът на трансджендърните, (пък и на ЛГБ хората) е „окастрен”, та рамката на „нормалността” да го хване, дори и днес, когато все повече учени, изследователи и специалисти в областта на психичното здраве се застъпват за идеята да се позволи на трансджендърните деца да живеят според своята полова идентичност.

Каква е цената на„окастрения” живот?

Прочети още...

Сливане и спасяване в лесбийските двойки ІІ част

Сливането не е феномен, който е уникален за лесбийките, но като термин най-често е използван за описание на близостта и проблемите в техните връзки. То се среща също при мъже и в хетеросексуални двойки. Например, изследване на степента на сливане в лесбийските връзки в сравнение с жените в хетеросексуални връзки не открива различия (Greene et al., 1999). „Във всички видове връзки, очакванията към жените и тяхната социализация е насочена към свързаността, привързаността, принадлежността, всеотдайността.” (с. 84). Но докато при хетеросексуалните жени, сливането може да се разглежда като следствие от тяхната социализация и полов конформизъм, то при лесбийките има и друг фактор.

Поради това, че те са обвързани във връзка, която е неодобрявана и осъждана от голяма част от обществото (често включваща приятели и членове на семейството) и заради която са жертвали толкова много. Изправени пред дискриминация, породена от сексизъм, мизогиния[i] и хомофобия, която им отнема контрола над много страни от техния живот, учудващо ли е, че тези жени се борят енергично да осъществят контрол над единствената област, която все още изглежда под тяхна власт?! В последните години, това дава основание на много автори да разглеждат сливането в лесбийските двойки като форма на устойчивост към опитите на доминантната култура да отрече или раздели любовната връзка между две жени (Greene et al., 1999).

Прочети още...

Сливане и спасяване в лесбийските двойки - част І

Често криенето е начина, по който лесбийките се опитват да намалят лошото отношение на преобладаващата част от обществото. Извън домовете си, те не се чувстват свободни да покажат обичта си една към друга, защото не искат да обезценят своята любов, излагайки я на присмех. Уединението на дома предлага свобода, но в същото време домът може да се превърне в затвор. В началото, когато са напълно погълнати една от друга, като всички влюбени, те вярват, че са заключили света отвън, но скоро осъзнават, че всъщност светът ги е заключил (S. Abbot & B. Love, както е посочено в Krestan & Bepko, 1980).

Сливане е терминът, навлязъл в психологическите теории и изследвания, за описание на силната емоционална близост между две жени. Независимо, че съществува „сливане” между мъже и в хетеросексуални двойки, фокусът на много клинични изследвания е насочен към по-голямата интензивност или честота на сливането при жените. Той е използван за обяснение както на близостта, така и на конфликтите в лесбийските връзки (Greene et al., 1999). Сливането е дефинирано като „психологическо състояние между две жени, които имат толкова силна емоционална връзка, че границите на Егото се разрушават или се сливат в едно” (Грей, Айсънси, 1998, с.103). В резултат на сливането, жените вземат решения и функционират по-скоро като двойка, отколкото като отделни индивиди. С други думи, лесбийската двойка се разглежда като затворена система, в която границите между двете партньорки са неясни, размити и в която „НИЕ” не съдържа „достатъчно” разграничено двата компонента „Аз” и „Ти”.

Сливането не е присъда, не е диагноза, но често прозвучава по този начин. Причината е, че способността на жените да се обвързват силно с друг човек, често се окачествява като психологическа зависимост и се разглежда в негативен контекст. „Дори и в лесбийската общност сливането се възприема като нещо негативно и като причина за угасване на сексуалния живот, задушаване или преплитане и даже за домашно насилие. Счита се, че сливането е основната причина за ранно разпадане на лесбийските връзки.” (Грей, Айсънси, 1998, с.104)   

Прочети още...