Интернализираната хомофобия или отчуждението от себе си

Ефектът на стигмата
в живота на лесбийките, гей-мъжете и бисексуалните хора
част V

Какво е интернализирана хомофобия? Това е като да си „къща населена с призраци”- призраците на срама, гнева и вината, готови да я завладеят във всеки един момент. Всяка реална или въображаема социална ситуация може да бъде спусъка, който да изстреля „смъртоносна” доза омраза към теб самия или към другите. В нейната основа стои страха от отхвърляне - загубата на любовта и уважението на значимите хора. Последствията могат да бъдат смазващо чувство на самота, безнадеждност и отчаяние, отчуждение от себе си и другите.

Интернализирана хомофобия се отнася до негативните чувства на лесбийките и гей-мъжете към собствената сексуална ориентация, усвоени в процеса на социализация. Тя представлява форма на стрес, която е вътрешна и коварна. Последствията от нея са вътрешни конфликти и ниска самооценка, които влияят върху благосъстоянието на хомосексуалния човек, дори и при липса на явни негативни събития и при успешно прикрит малцинствен статус Проявите на интернализираната хомофобия могат да варират от съмнение в себе си до явна себе-омраза и саморазрушително поведение. (Meyer, 2003)

Прочети още...

Предразсъдъците в ЛГБТ общността

Бифобия, гей-фобия, лесбо-фобия и трансфобия в ЛГБТ общността. Причини и прояви

Мария Сабунаева

За да разберем, откъде вътре в общността се вземат всички неща, с които постоянно се борим навън, ние трябва да разгледаме проблема с дискриминацията като цяло. Да разгледаме за начало понятието „ксенофобия”. Бифобия, гей-фобия, лесбо-фобия, трансфобия, хомофобия могат да се разглеждат като разновидности на ксенофобията (други често срещани видове са, например: расова, национална, религиозна ксенофобия). В понятието „ксенофобия” има два компонента: страх от непознати, „пришълци”, „различни” и омраза, враждебност, непоносимост към тях, както към всичко непознато и нетрадиционно[1]. Ксенофобията се основава на „образа на врага”, който е до голяма степен илюзорен и въображаем. Затова, много хора, които никога не са виждали гей, лесбийка, бисексуален, се страхуват от самото звучене на думата „гей-парад” – в тяхното съзнание възниква образа на врага, който се характеризира с най-ужасните черти, които е възможно да си представим. Какви са корените на различните видове ксенофобия?

Прочети още...

Очакване за отхвърляне и скриване на сексуалната ориентация

Ефектът на стигмата в живота на лесбийките, гей-мъжете и бисексуалните хора

част ІV

Негативната обществена нагласа към лесбийките, гей-мъжете и бисексуалните (ЛГБ) хора поражда в тях субективния страх, че ще бъдат отхвърлени и дискриминирани от другите, ако бъде разкрита тяхната сексуална ориентация.

Майер (Meyer, 2003) определя очакването за отхвърляне и скриването на сексуалната ориентация като вътрешни за индивида стресови фактори. Те са свързани с неговата малцинствена идентичност (със самоопределянето му като лесбийка, гей или бисексуален), която е натоварена с негативни значения. Да си гей в едно общество, което изпитва отвращение към ЛГБ хората, не може да не предизвика тревожност при социалните взаимодействия в стигматизирания индивид. Той може да остане с усещането (често и съвсем правилно), че другите не го приемат в действителност като равнопоставен, независимо от това, което те твърдят.

Прочети още...

Да се родиш в "погрешното" тяло - част ІІ

„Попитах Бог, 'Какво не е наред с мен?' Не видях мълния, нито получих отговор, но точно тогава нещата започнаха да се случват …” (Кори – трансджендърна лесбийка).

С помощта на социалния конструктивизъм, Еми Пейдж и Джеймс Пийкок изследват един частен случай на трансджендърна лесбийка, за да хвърлят светлина върху процеса, по който индивидите, които не съответстват на хетеронормативните представи за мъж-жена, мъжественост-женственост, изграждат своята алтернативна идентичност.

В следствие на социалния натиск, Кори отхвърля своето вътрешно чувство, че е жена и енергично се хвърля да изпълнява роля на мъж. Но поради това, че нейната мъжка полова социализация, не е била наистина интернализирана, мъжествеността, която тя е играела е била фалшива. „…Аз бях доста жесток човек в мъжката си роля. Пикапи, пушки, пиех бира, дъвчех тютюн, голяма брада, две години се прехранвах от каквото ми падне, удрях съпругата си от време на време…  . Бях насилник в тази си роля. Мисля, че това беше от другарство, да бъда добро старо момче”.

Прочети още...

Да се родиш в "погрешното" тяло - част І

„Имах чувството, че е трябвало да бъда малко момиченце, каквото аз винаги съм бил, но имах тази нещастна анатомия и бях моделиран и вкаран в стадото още от детството, през делничния свят на [малкия град] Индиана, изпратен в същите дрехи, които тате обличаше за работа, женен с дете, година след завършване на гимназия”  (Кори - трансджендърна лесбийка).

Как се развива трансджендърната идентичност в хетеронормативно общество, в което полът е определен в бинарни термини (мъж-жена), на джендъра (социалния пол) се гледа като на естествена производна от биологичния пол, а хетеросексуалността като естествена и нормативна сексуална ориентация? Отговор на този въпрос търсят Еми Пейдж и Джеймс Пийкок. Те изследват процесът на формиране на полова и сексуална идентичност при човек, който не следва установените хетеросексуални идентичности – Кори, трансджендърна (мъж към жена) лесбийка.

Социалните предписания, работещи в патриархалната система, налагат хетеронормативните идентичности, а хора като Кори, които не прилепват към тях, са етикетирани като „други”. За да развият своята полова и сексуална идентичност, те трябва да отидат отвъд наличните бинарни идентичности.

Прочети още...