Как разбират причините за своя дистрес депресираните и суицидни подрастващи от сексуалните малцинства - част II

В част ІІ на статията може да се запознаете с резултатите от изследването на д-р Гари Даймънд, Антъни Д'Ожели, Гай Шило и техните сътрудници, публикувано в списание „Хомосексуалност и психично здраве” през 2011 г.

РЕЗУЛТАТИ
Негативни събития в живота/Стресови фактори
Подрастващите в това изследване съобщават за преминаване през множество стресови фактори в живота, някои от които са били конкретно свързани с тяхната сексуална ориентация. Например, всички освен един от подрастващите, съобщават за преживяно семейно не приемане на неговата/нейната сексуална ориентация. В някои случаи не приемането е било грубо, категорично и преднамерено болезнено. Например, едно от момичетата съобщи: „Моят биологичен баща се ядоса и физически ме нападна. Майка ми каза, 'Какво правите, тресете стаята цяла вечер?'” В други случаи не приемането е било по-малко агресивно, но е имало пренебрежителен тон, както когато родителите са казали на своя юноша: „Това е просто етап и ти ще го израстеш скоро.” В други случаи, не приемането е било по неуловимо и дори неизказано, макар и все пак  очевидно. Например, едно момиче съобщи: „Майка ми не каза нищо негативно, но мога да видя изражението на нейното лице, което се променя, когато стане въпрос за моята приятелка.”

Прочети още...

Как разбират причините за своя дистрес депресираните и суицидни подрастващи от сексуалните малцинства - част І

„Гей хората отиват в ада и горят там за вечни времена.” „Това е най-лошия грях! Това е грях във всички религии – ти ще отидеш в ада.” „Това е отвратително, гадно. Ако беше момче, щях да те убия до сега.” „Аз нося нож, защото съм бил пребиван преди… Аз нося голям нож. … Няма да бъда пребиван отново…”  Това са само част от травматичните преживяване на семейно отхвърляне и насилие и извън семейна виктимизация на млади хора от сексуалните малцинства, участници в изследването на д-р Гари Даймънд и екип учени от Израел и САЩ.

Разгледана е ролята на качеството на отношението подрастващ-родител като рисков и като защитен фактор за младия човек. За първи път проучването е насочено към гледната точка на самите подрастващи относно факторите, които причиняват техните депресивни и/или суицидни симптоми. Като най-често посочвана причина за тези симптоми, младите хора посочват липсата на приемане от страна на семейството и/или семейни конфликти поради тяхната сексуална ориентация. Изследването по недвусмислен начин потвърждава епизодичните доклади в литературата за „юношеското желание за родителско приемане и любов, дори и на фона на крайно родителско отхвърляне” (с.14).
И ще завърша със споделеното от една участничка в изследването, която отразява най-ярко важността на семейното приемане и подкрепа за младия човек. „Знаете ли кое е откаченото, понякога родителите се натъжават, когато техните деца са хомосексуални, защото се тревожат, че децата им ще имат тежък живот, но те не осъзнават, че тяхната (родителска) тъга е това, което  тежи на децата им.”  Настоящата статия е публикувана в списание „Хомосексуалност и психично здраве” (Journal of Gay & Lesbian Mental Health”) от 2011 година /с.130-151/.

Прочети още...

Ефектът на стигмата в живота на лесбийките, гей-мъжете и бисексуалните хора частІ

Да си лесбийка, гей или бисексуален в общество, което все още счита нетрадиционната сексуална ориентация за перверзия или грях, неизбежно те изправя пред редица предизвикателства. Сблъсъкът с предразсъдъците, дискриминацията и насилието са само върха на този айсберг от  проблеми, пред които са изправени много лесбийки, гей мъже и бисексуални (ЛГБ) хора. За да бъдем справедливи трябва да отбележим, че все пак нашето общество проявява известна толерантност към тях само, когато те прикриват сексуалната си ориентация или казано по друг начин „За нас няма проблеми, стига да не парадирате с това!”.

Независимо, че много от ЛГБ хората проявяват изключителна устойчивост и успешно преодоляват предизвикателствата поставени пред тях, последните могат да доведат до високи нива на малцинствен стрес, чиито последствия върху тяхното психическо и физическо здраве са предмет на много научни изследвания.

Прочети още...

Да подкрепим наш близък или приятел - гей. Как?

Процесът на разкриване може да бъде труден и болезнен, не само за самия човек, но и за близкото му обкръжение (семейство, приятели, съученици/колеги). И най-добронамерените към лесбийки, гей-мъже и бисексуални (ЛГБ популацията) хора могат да изпитат чувство на несигурност, („Какво да кажат или да направят”). Възможно е човек да се почувства неподготвен за емоциите, които може да го връхлетят в този момент, породени от собствените предразсъдъци и хетеросексистки идеали.

Всеки от нас, независимо от сексуалната си ориентация, носи в себе си в по-голяма или в по-малка степен предубеденост към не-хетеросексуалните хора. Причината за това е, че всички ние, тъй като принадлежим към една и съща култура, споделяме едни и същи стереотипни образи, често се поддаваме на едни и същи, несъзнателни предубеждения, дори и срещу представителите на нашата собствена група.

Често, това, което ние вярваме, че са наши истински чувства и убеждения са само останки от  убежденията или твърденията на родителите и предците ни. По този начин, освен наложени от доминиращите групи в обществото (хоризонтално), предразсъдъци, се предават и през поколенията (вертикално), особено спрямо стигматизирани групи в обществото, като сексуално малцинствените групи.

Прочети още...